Разсъжденията ми са част от практическото ръководство, което съставих, за работа с медиите и от материалите за обучението по PR и общуване с медиите, което водя.
Журналистиката е дейност, в която се събират, анализират, проверяват и представят пред обществото информации по отношение на текущите събития, тенденции, проблеми и хора.
В света съществуват стотици определения за т.нар. Пъблик рилейшънс (PR), което буквално превеждаме като връзки с обществеността.
Аз бих приела определението, според което "пъблик рилейшънс" представлява обединяване на всички вербални и невербални, електронни и интерактивни изразни средства в институцията с основна цел правилно и точно фурмулиране и изразяване на нейните цели, задача, стратегия, мисия и философия. Осъществяването на това става чрез използване на подходящи медии и канали за изпращане на приемливи послания към обществото, извършване на оценка на публичното мнение и коригиране на поведението в зависимост от резултата от изследването. PR е управленска функция, която изгражда и поддържа ползотворни взаимоотношения между
организацията и нейните публики, от които зависи нейният успех или провал.
Могат ли да работят пиарите и журналистите в синхрон или трябва да бъдат в постоянен сблъсък, в усилия единият да надхитри другия?
Отделните гледни точки биха довели до нееднозначен отговор на подобен въпрос. Бих споменала, че у нас са създадени и действат Етичен кодекс на българските медии и Етичен кодекс на ПР специалистите в България. Разбира се, не всички медии и не всички пиар специалисти са се подписали под тях, но това не означава, че не спазват нормите им. Няма да засягам една от най-тревожните теми на съвременното общество - свободата на медиите у нас, тъй като по нея дискусията на различни платформи и нива не спира и добре, че е така.
Смятам, че двете професии не се познават една друга. Често репортерите пренебрегват ролята на пиарите и обратно. От подобно отношение, естествено, настъпва лош краен резултат – репортерите не са наясно, че пиарът, колкото и да е предан на една организация, клиент, компания, може да им бъдат от полза при разработване на теми, при намиране на координати на хора, чието мнение би представлявало интерес за читателите, слушателите и зрителите. Тоест, със съвсем прагматични неща. Хората за връзки с медиите са тези, които могат да убедят изплъзващ се от общественото внимание мениджър, човек на изкуството или друг интересен субект, да даде интервю или да коментира актуална тема, например.
От друга страна, пиарът трябва да е наясно, че работата на журналиста не е да списва фирмени брошури и да хвали някого или нещо. Неговата задача е сравнително обективно да разкаже история, да напише за събитие, стълкновение, протест, нов продукт и т.н. В този смисъл взаимното разбиране и яснота по отношение на дейността на другия е особено важна.
Личното ми впечатление е, че журналистите най-често се оплакват от "сблъсъци" с правителствените пиари, които бранят своите началници. Подобно поведение на т.нар. специалисти и експерти по връзки с обществеността е според мен, първо, непрофесионално и второ, неефективно. Вместо да отдалечат медиите от своите шефове те постигат тъкмо обратния ефект - привличат фокуса на вниманието върху тях и работата им.
Напоследък, след като много българи имат дипломи по PR, забелязвам и друга тенденция - че тези хора гледат едва ли не пренебрежително на хората, които се занивамат с връзки с обществеността, но нямат техния ценз, а имат дипломи по други специалности и произхождат от медиите. Може би защото съм от страната на втората група, но и защото съм видяла достатъчно поразии, сторени от дипломирани пиари, смятам, че всеки, който има достойнството и куража да се заеме с PR е добре дошъл в професията. Останалото е просто суета, ревност или както щете го наречете.
Познавам бивши журналисти, които са отлични пиари, както и съм виждала творенията на дипломирани пиари, пълни с излишни и шаблонни изрази и с правописни и пунктуационни грешки. Така че тази тема отминавам само с този коментар и продържавам да твърдя, че двете професионални общности всъщност могат да имат взаимен интерес - пиарите, ако са достатъчно отзивчиви и компетентни ще съдействат на журналистите да си свършат работата, а журналистите - ще имат предвид, че колегите им от другата страна всъщност не са неприятели, а могат да бъдат полезни с много повече неща от подаването на една новина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар