понеделник, 14 октомври 2013 г.

Анонимната журналистика

Интернет стана плодотворно поле за изява на анонимната журналистика. Тази свобода, която анонимността дава, е благодатна - води до падане на задръжките и споделяне на мнения, за които в реалния живот бихме се автоценцурирали или пък някой друг би резнал крилцата на собственото мнение. Но отвъд това идва гнусотията. И тук не говоря за блоговете, които излъчват мнения, търсят коментари, нямат претенциите да отговарят на журналистическите правила. Защото такива има, ако някой от упражняващите се в писане не е разбрал.

Говоря за интернет сайтове, които  са създадени уж като новинарски, но всъщност бълват измишльотини и ...няма кого да съдиш, защото автори там няма. Няма и редакционен колектив, няма собственик. Е, ако се поразровиш, ще стигнеш до собственика на домейна, но това в съда едва ли ще ти свърши работа, защото ръчичката, играла си идиотски по клавиатурата с твоята персона, е неизвестна.
Това е като преписките срещу неизвестен извършител. Три или колкото там месеца някой уж търси извършителя, обаче той така и не се явява. И пострадалият получава писмо - времето за работа по Вашия казус изтече, sorry, но толкова от нас.
В интернет медиите въпросът опира до морал. Той, обаче, е на изчезване в България, както и доста други ценности. Тук толкова пари се наливат в партийните сметки, че тези пари се използват за откровена пропаганда, каквато не е имало и през социализма. Ченгета, останали без препитание в резултат на "реформи" или обичайното пенсиониране, здраво заработват на партийни хранилки - те оформят сюжета на писанията. Отглежда се и младо злобарско поколение, което да обработва общественото мнение по форумите. И това - от партии и техните вождове, които не могат да дишат извън властта. Жалки са. А "хората", пишещи в такива сайтове, защото медии не бих могла да нарека, са още по-жалки. Очаквам здравомислещите българи скоро да сложат край на тази лудост.
Интернет позволява всичко, така че - моля, драскайте си на воля. Но нека поне именуващите се "новинарски сайтове" да бъдат така добри и да публикуват имената на авторите на материалите, редакционния си екип, координати за връзка. Модерирайте и форумите си, защото там има откровени противоконституционни текстове. Това ще загатва за професионализъм, ако не друго. Защото едно от правилата в журналистиката е да бъдеш обективен автор, да казваш истината, да я търсиш тази истина. Същото се отнася и за връзките с обществеността. Истината, макар и неприятна, е тази, която мога да изрека пред медиите за свой клиент. Защо, обаче, медиите не я искат тази истина? Дали компаниите, които стоят зад тях, са финансирали медиите заради истината? Оставям отговорите на всеки от Вас - читатели и автори. От мен - знам, че ще продължа да бъда такава, каквато са ме възпитали моите родители и каквата съм си избрала да бъда - незлоблива, с готовност да помогна и да се боря в името на истината. Това съм научила и от моите учители в журналистиката, в онази, истинската. В живота аз съм човек с позиция, ха имайте позиция и Вие де! :)

Няма коментари: